1 Горко на Ариил {Т.е., Огнище Божие.}, Ариил, Града гдето Давид се засели! Притурете година на година, Празниците нека се изреждат в кръга си,
2 Тогава Аз ще притесня Ариил, И ще има в него тъга и скръб, И той ще Ми бъде наистина като огнище Божие.
3 И ще поставя стан околовръст против тебе, Ще те обсадя с могили. И ще издигна кули против тебе.
4 И ти ще бъдеш повален, ще говориш из земята; Говоренето ти ще бъде ниско из пръстта. И гласът ти из земята ще бъде както на запитвач на зли духове, И говоренето ти ще бъде шепот из пръстта.
5 А множеството на неприятелите ти ще бъде като ситен прах, И множеството на насилниците ти като дребна плява, която се отвява; Да! това ще стане внезапно в един миг.
6 Ще има посещение от Господа на Силите С гръм, с трус и с голям шум, С буря и вихрушка и с поглъщащ огнен пламък.
7 И множеството на всичките народи, Които воюват против Ариил, Да! всички, които воюват против него и против крепостите му, И ония, които го притесняват, Ще бъдат като сън, като нощно видение.
8 И както гладният сънува ясно, че яде, Но, като се събуди, душата му е празна, Или както жадният сънува ясно, че пие, Но, като се събуди, ето той е примрял, и душата му има охота, Така ще бъдат множествата на всичките народи, Които воюват против сионския хълм.
9 Стойте смаяни и почудете се, Заслепете себе си и ослепейте; Те са пияни, но не от вино, Политат, но не от спиртно питие.
10 Защото Господ изля на вас дух на дълбок сън, И затвори очите ви: пророците, И помрачи първенците ви: гледачите.
11 И всяко пророческо видение стана за вас Като думите на запечатано писмо, Което дават на някого, който е грамотен, И казват: Я прочети това; А той казва: Не мога, защото е запечатано;
12 Тогава дават писмото на някого, който не е грамотен. И казват: Я прочети това; А той казва: Не съм грамотен.
13 Затова Господ каза: Понеже тия люде се приближават при Мене с устата си, И Ме почитат с устните си, Но са отстранили сърцето си далеч от Мене, И благоволението им към Мене е По човешки поучения изучени папагалски,
14 Затова, ето, ще пристъпя да направя чудно дело между тия люде, Да! чудно и странно дело; И мъдростта на мъдрите им ще изчезне, И разумът на разумните ще се скрие.
15 Горко на ония, които дълбоко търсят Да скрият намеренията си от Господа, - Чиито дела са в тъмнината, И които казват: Кой ни види? кой ни знае?
16 Ах! тая ваша опърничавост! Грънчарят ще се счете ли като кал? Направеното ще рече ли за този, който го е направил: Той не ме е направил? Или изработеното ще рече ли за този, който го е изработил: Той няма разум?
17 Не ли след твърде малко време още Ливан ще се обърне в плодородно поле, И плодородното поле ще се счита като лес?
18 И в оня ден глухите ще чуят думи като се четат из книга, И очите на слепите ще прогледат из мрака и тъмнината.
19 Кротките тоже ще умножат радостта си в Господа, И сиромасите между човеците ще се развеселят в Светия Израилев.
20 Защото страшният изчезна, присмивачът се изгуби, И всички, които дебнеха случай да вършат беззаконие, се изтребиха, -
21 Които изкарват човека виновен в съдебното дело, И поставят примка за онзи, който изобличава в портата, И с лъжа изкарват крив праведния.
22 Затова Господ, Който е изкупил Авраама, така казва за Якововия дом; Яков няма вече да се посрами, Нито лицето му вече ще побледнее;
23 Но когато той - ще каже, чадата му - видят делото на ръцете Ми всред себе си, Те ще осветят името Ми; Да! ще осветят Светия Яковов, И ще се боят от Бога Израилев.
24 Също и ония, които са заблудили духом, ще се вразумят, И които са роптаели, ще приемат поука,
