1 Наложеното за пустинята на морето {Т.е., голямата река, Ефрат.} пророчество: Както южните вихрушки, които стремително летят, Така иде разрушение от пустинята, от страшната земя.
2 Тежко видение ми се откри: Коварният коварствува, и грабителят граби. Възлез, Еламе; обсади, Мидийо; Спрях всичките й въздишания.
3 Затова хълбоците ми са пълни с болеж; Болки ме обзеха както болките на жена, когато ражда; Сгърбен съм та не мога да чуя, Смутен съм та не мога да видя.
4 Сърцето ми се разколебава, трепет ме ужаси; Дрезгавината, която пожелах, се обърна на страшилище за мене.
5 Приготвят трапезата, поставят стражата, ядат, пият! Станете, военачалници! излъсквайте щитове!
6 Защото Господ ми рече така: Иди постави страж, Та нека възвестява каквото види.
7 И видя полк конници по двама, Полк осли, и полк камили; Тогава вникна добре с голямо внимание.
8 После, извика като лъв: Господи, аз стоя непрекъснато в стражарницата през деня, И оставам в стражата си целите нощи. -
9 Но, ето! иде тук полк мъже, конници по двама! И той проговаряйки рече: Падна, падна Вавилон, И всичките изваяни идоли на боговете му се строшиха на земята!
10 Врахо мой, и ти произведение {Еврейски: Сине.} на гумното ми, Явих ви онова, което чух от Господа на Силите, Израилевия Бог.
11 Наложеното за Едом {Еврейски: Дума, т.е. мълчание.} пророчество: Към мене вика един от Сиир: Стражо, колко е часът на нощта? Стражо, колко е часът на нощта?
12 Стражът рече: Утрото иде, още и нощта; Ако искате да питате, питайте; дойдете пак, дойдете.
13 Наложеното за Арабия пророчество: Привечер ще слезете в гората да пренощувате. О дедански кервани.
14 Жителите на теманската земя Донесоха вода за жадния, Посрещнаха бежанците с хляба си.
15 Защото побягнаха от сабите, От оголената сабя, от запънатия лък, И от лютостта на войната.
16 Защото Господ ми рече така: Вътре в една година, каквито са годините на наемник, Ще изчезне всичката слава на Кидар;
17 И останалото число на стрелците, Силните мъже на кидарците, ще бъде малко; Защото Господ Израилевият Бог е изговорил това.
