1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене,
4 Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.
5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,
14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.
