1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
5 Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
