1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
3 Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
