1 Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.
2 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.
3 И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.
4 И определи известни левити да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господа Израилевия Бог:
5 първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;
6 а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.
7 Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, с тия думи: -
8 Славословете Господа: призовавайте името Му; Възвестявайте между народите делата Му.
9 Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.
10 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
11 Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.
12 Помнете пречудните дела, които е извършил, Знаменията Му и съдбите на устата Му,
13 Вие, потомство на Неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.
14 Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.
15 Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,
16 Завета, който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,
17 Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,
18 Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,
19 Когато бяхте малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,
20 И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царство в други люде.
21 Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,
22 Казвайки: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.
23 Пейте Господу, жители на целия свят; Благовествувайте из ден в ден спасението Му.
24 Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.
25 Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.
26 Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,
27 Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.
28 Отдайте Господу, вие, семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.
29 Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос, и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.
30 Треперете пред Него, жители на целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.
31 Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.
32 Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.
33 Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света.
34 Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;
35 И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.
36 Благословен да бъде Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.
37 Тогава Давид остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;
38 остави и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;
39 и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,
40 за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;
41 и с тях постави Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е до века;
42 и при тях, то ест, при Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.
43 И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.
